На забавна церемония в Харвард бяха раздадени годишните Антинобелови награди.

Името на отличията на английски е IgNobel, което е съчетание от ignoble (недостоен, долен, низък, подъл) и името на създателя на Нобеловите награди Алфред Нобел.

По традиция тези отличия се връчват от истински нобелови лауреати броени дни преди началото на седмицата на Нобеловите награди, която е първата от месец Октомври.

ИгНобели получават учените, направили открития, "карат хората първо да се засмеят, а след това да се замислят".

 Холандката Анит Иърланд получи наградата за психология, след като открила, че хората възприемат света различно в зависимост от това на коя страна гледат.

Психолозите смятат, че за хората нещата вляво са по-малки, а вдясно по-големи - например така броим - започваме от по-малките числа, които са вляво, а надясно в редицата те нарастват.

Сега холандската специалистка е доказала, че ако хората гледат Айфеловата кула с наклонена наляво глава, тя им изглежда по-малка.

Крейг Бенет от Университета на Калифорния и негови колеги пък бяха отличени в категорията "Неврология" за изследването на мъртва сьомга чрез ядрено магнитен резонанс.

Въпреки че рибата не била жива, учените успели да засекат мозъчна активност у нея. В миналото Бенет е правил подобни изследвания с тиква и кокошка...

Реймънд Голдщайн от Кеймбридж получи наградата за физика, след като е проучил как се поклаща косата, носена на "конска опашка".

За да направи това, той е започнал с изследването на свойствата на всеки отделен косъм - като например това, колко е къдрав и твърд, за да може в крайна сметка да изработи математически модел, който описва как се поклаща цялата опашка.

Сред тазгодишните лауреати са проф. Руслан Кречетников от Калифорнийския университет в Санта Барбара и аспирантът Ханс Майер, изследвали причините, поради които при ходене кафето може да се разплиска.

Както много от проучванията, печелили наградата предни години, и това започнало с наблюдението на банални неща от ежедневието.

Кречетников и Майер били на конференция и по време на кафе паузата им направило впечатление как хората се опитват да не се залеят с кафе, носейки си чашката, докато вървят.

Динамиката на течностите е важна например в ракетостроителството, защото разплискването на горивото може да дебалансира ракетата, но никой преди нас не е изучавал как се разплисква кафето, обяснява Кречетников.

"Ние просто искахме да задоволим любопитството си. Лично за мен това отговаря на вижданията ми за наука - в нея трябва да има и нещо забавно, коментира ученият.

Японски изобретатели, създали устройството SpeechJammer, позволяващо дистанционно "да се затвори устата" на приказливците, спечелиха наградата за акустика.

Микрофон възприема звуковите вълни, които издават нарушителите на тишината, а високоговорител ги възпроизвежда със забавяне от части от секундата. Изобретателите твърдят, че това напълно дезориентира мозъка и човек веднага млъква.

Да спечеля "ИгНобел" винаги е било мечта за един луд учен като мен, призна Казутака Курихара, един от отличените японски специалисти.  

Руският инженер Игор Петров, разработил метод за превръщане на взривни вещества в диаманти, бе награден с антиотличието в категорията "Борба за мир".

"Дами, ако ви трябват диаманти, ще се срещнем след церемонията. Но не забравяйте да си носите експлозивите" - пошегува се Петров, работещ в компанията SKN, разположена в научното градче Снежинск.

Наградата за литература получи Американската статистическа служба за доклад относно докладите за писането на доклади.

Наградата за химия получи Йохан Петерсон, който е открил защо в някои части на Швеция косите на хората са станали... зелени. Самият учен се появи на церемонията с боядисана в зелено брада.

Наградата за анатомия получиха Франс де Ваал и Дженифър Покорни, които открили, че шимпанзетата могат да се познаят едни други не по лицето си, а по... задните си части.

Наградата за медицина отиде при Емануел Бен-Сусан, който обяснява как докторите, които извършват колонокопия, да предпазят пациентите си от избухване... Буквално.

Обикновено Антинобеловите награди се връчват във всички "нобелови категории" - физика, химия, медицина, литература, икономика, борба за мир. Получават ги обаче и учени, които работят в области като биологията, мениджмънта. Освен това за особено оригинални и достойни за антинагради изследвания често се създават специални тематични категории.

Антинобеловите награди са учредени през 1991 г. от Марк Ейбрахамс, основател и редактор на списанието "Годишник на невероятните изследвания" и няколко университетски организации от Харвард и Радклиф.

Целта на тези награди е да бъде почетено необичайното творчество и богатото човешко въображение, както и да се стимулира интересът на хората към науката, медицината и технологиите, споделя Ейбрахамс.

Всички изследвания са реални и са публикувани в престижни научни и медицински издания.

• Предишна
• Следваща